В аванс изплаках всичките си сълзи,
в аванс излях лъчистия си смях,
в аванс щастливи мигове разхвърлих,

От лумналата клада на сърцето
ще съмне над тревите в полунощ
и утрото ще бъде дар за слепите.

 
 
Как всичко се повтаря, и повтаря...