Постинг
11.02.2010 14:33 -
СПОДЕЛЕНО
В аванс изплаках всичките си сълзи,
в аванс излях лъчистия си смях,
в аванс щастливи мигове разхвърлих,
в аванс ледеех, и в аванс горях…
В аванси проживях лета и пролети…
В аванс платих несторения грях…
Натрупах голи хълмове от болка,
а радостите си – недовидях…
Сега съм само тяло – спя и дишам,
усмихвам се, а на кого – не знам…
Какво е нещо, и какво е нищо,
къде е тука, и къде е – там…
Душата ми сънува светъл храм
(насън нещата винаги са прости).
Уж всичко знам, а нищичко не знам,
прицелвайки се в себе си с въпроси…
Едничка песента отмива черното,
в прииждащата нощ звездите парят…
И времето надеждата отмерва
с разбудените струни на китара.
Вълнообразно